Записки по Българската природа

"Универсално" дистанционно и Pentax K20D

2010-02-23T13:11:00.006+02:00

Става дума за използване на дистанционно от домашната "черна" техника за Пентакс - в моя случай К20Д. Още по-конкретно, ако нито едно от многото, които се търкалят във всяка къща не проработи, за използване на така наречените "универсални" дистанционни.

Далаверата: според мен никаква. От ибей можеш да си купиш такова:

за 6$ с включена доставката. По-малко и удобно е от "универсалните" дисстанционни. Но ... винаги има но!
Четох темата за тези дистанционни и явно има някакъв проблем. Може би в къщи вече си имате дистанционно и за няколкото снимки, които искате да направите, не искате да си правите труда да пазарувате от ибей, къде по-лесно е от близкия магазин за 1 лев и т.н.
Аз лично в събота от местния бит пазар, съвсем спонтанно, се сдобих с един абсолютен боклук за 5 лв. барабар с батериите - 2 бр ААА (мисля, че може и по-евтино да се намери- бит пазарите не са най-евтиното място за пазаруване).
Ето го и моето, намерих го в мрежата:

Нито от опаковката, нито от сайта на производителя става ясно, къде е произведено!
Това не е важно. Важно е как да намерите правилния код. След усилена мисловна дейност от моя страна, схванах идеята на дистанционото :oops: ! Така наречените кодове, които са в упътването (6 страници ситно изписани), всъщност са цели пакети от сигнали, а на мен ми трябва един единствен сигнал от тези стотици пакети!!! Ужас :shock: ! Нова надежда ми даде функцията за автоматично търсене на сигнал. След като доста време стисках едно от копчетата на дистанционото за да превърта и търси кодовете отново се отдадох на мисловна дейност... Как се търси... пускаш на търсене и натискаш до примала копчето за изключване. В момента, в който телевизора ти се изключи, пускаш копчето и имаш нужния пакет за твоя телевизор. Но... ако сигнала, който търсиш, не е на копчето за изключване в дадения пакет, а на някое от другите копчета... Всъщност така се и оказа.
Я да видим какво пише в интернет? Твърде малко. Намерих интересна програма, ако имаш PDA или телефон с Windows Mobile и инфрачервен порт с тази програма можеш да си щракаш Пентакса. Моят HP обаче няма такъв порт, хайде пак към дистанционите.
Най-после един горд собственик на К10Д споделя, че с дистанционото на телевизора си СОНИ и по-точно с копчетата за телетекста успява да задейства Пентакса. Да пробваме! За това дистанционно има 7 различни пакета за телевизори СОНИ. Щастието ме споходи още с втория код (159) :yahoo: ! Второто копче на предпоследния ред и първото на последния ред (от ляво на дясно) задействаха Пентакса. Изтощен (най-вече от мисловна дейност) повече опити не съм правил!
Надявам се да съм ви бил полезен и не особенно отекчителен! :beer:

Дуранкулак

2009-10-07T00:58:00.002+03:00

Чатал Канара

2009-06-05T00:55:00.008+03:00

Чатал Канара е едно от скалните образования по поречието на р.Крапинец.

Намира са на самата граница между Силистренска и Разградска област (Община Тутракан и община Кубрат), като точно тук при скалата границата върви по самото корито на реката. Скалите остават в землището на с. Варненци, община Тутракан.

Днес реката недостига до тук, а изчезва 2-3 км по-нагоре по течението малко след като преминава край с. Белица.

По-голяма част от скалите в околността са загубили естествения си облик заради добив на трошен камък (най-вероятно незаконен), но Чатал Канара е непокътната. От пръв поглед правят впечатление двете широки пещери в основата на скалата. На височина около 2 м. между двете пещери е входа на трета по-малка пещера, която в дълбочина завършва с тесен тъмен тунел. Площадката над южната пещера е идеално изравнена и на нея има надлъжни линии. След кратко заглежда се забелязва, че линиите са успоредни, а след справка с компаса се оказва, че са изключително точно ориентирани в посока изток-запад!

Като се изключи руслото на реката, което е засято с царевица, склоновете около скалите са недокоснати от човешки ръце и предлагат невероятно разнообразие от диви цветя. Безпорен номер едно е дивия божур. Колкота и да е странно това находище е останало незабелязано и съответно тук не е обявена защитена местност (всички известни находища на божура са обявени за защитени местности). В един бъдещ момент местноста ще бъде включена в НАТУРА 2000 под името "Лудогорие-Боблата" (виж зелената линия на картата, като трябва да се има предвид, че това не е цялата територия на натура зоната!). Защо натура зоната по поречието на най-голямата добруджанска река не носи името на реката, като други подобни в България би могло да се отговори само с безхаберието на изготвилите проекта!

View Чатал Канара in a larger map

Защитена местност “Паметника”

2009-05-18T17:15:00.015+03:00

Скоро любопитството ми ме отведе до Защитена местност (ЗМ) “Паметника”. Разположено е в землището на с. Йорданово, община Силистра, но реално достъпа към ЗМ се осъществява по асфалтов път отклоняващ се от главния път за Дулово на около километър - два след с.Професор Иширково. От с. Йорданово до ЗМ се стига по черен път виещ се по дъното на суходолието.

Малко сухи факти:

Площ: 338 дк. в горския фонд. Обявена е като Историческо място през 1973 г. След премахването на историческите места от закона за защитените територии, е едно от малкото историческите места прекатегоризирани в защитени местности. Това става със заповед № РД-1209 от 24.09.2004г. Координати: шир. - 43,9604 N, дълж. - 27.137 E.

Описание:

Тук през 1943 г. е свален руски (съветски) самолет – това съвсем накратко за историята на Историческото място. Иначе е суходолие със стръмни склонове обрасли с широколистна гора – цер, благун, габър, круши и т.н. През пролетта могат да се видят повечето пролетни цветя – кокиче, синчец… Извън границите на ЗМ по склоновете на суходолието има и добре запазени ливади. Като цяло нищо уникално, но мястото е красиво и спокойно. Суходолието е едно от разклоненията (притоците) на вече изчезналата река Сребърска, зауствала се в миналото в р. Дунав чрез блатото Сребърна.

Заплахи:

Явно поляните са любимо място на местното население за прекарване на празниците. След Гергьовден тази година (2009) поляните бяха овършани, с изкопани дупки, огнища и разбира се боклуци до шия! Красотата и спокойствието на мястото е оценил и един от местните (силистренски) “феодали”. В част от ливадите в защитената местност си е построил 2 вили с басейн, а стената е по висока от 2 метра (виж снимките). Човека надлежно си е платил акта от 5000 лв. съставен от РИОСВ – Русе, но РДНСК вече май трета година “забравят” да съборят незаконната постройки! И още нещо. Може да си мислите, че в България не се ремонтират пътищата? Да ама не! Пътя към защитена местност “Паметника” в началото на май беше почти напълно ремонтиран (асфалтиран). Ходих и преди началото на асфалтирането и мога да гарантирам, че определено улиците в село Йорданово (в чието землище е ЗМ) имат по-голяма нужда от ремонт. Явно община Силистра (чиито са пътищата) има странни приоритети: или са почнали да ремонтират пътищата към защитените си територии (за да популяризират природните си богатства) или просто ги е грижа да не би собственика на вилите да си потроши колата!

View ЗМ "Паметника" in a larger map

Как да снимаме водни кончета (Odonata)

2009-03-10T20:11:00.051+02:00

Enallagma cyathigerum

Днес с развитието на дигиталната фототехника (все по-добро качество на по-ниски цени), сред природолюбителите колекционирането на убити водни кончета (пеперуди и др. насекоми) се замества от колекциониране на снимки на видовете. Снимането на водни кончета е любимо и за много любители макрофотографи (заедно с пеперудите), заради тяхната красота и лесното им откриване в природата. Въпреки че тази статия е ориентирана повече към първите, много от съветите тук могат да послужат и на вторите.

Предимствата да имаме колекция от снимки са много:
- Бързо и лесно можете да покажете своята колекция на всеки вкл. и по интернет, т.е. и на човек намиращ се и на другия край на света! Ето част от моята колекция, която съм показвал на приятел в Нова Зеландия:

- Вашите екзепляри винаги ще са със естествени цветове, за разлика от изсушените екземпляри, чиито цветове постепенно избледняват;
- На вашите снимки ще може да се види не само вида, но и характерно за него поведение, както и местообитанието му (много често също помага за правилното определяне на вида);
- Вашата колекция от хиляди водни кончета може да се събере на един диск и не изисква подръжка;
- Не е нужно да се чудите как да пренесете през граница "събраните" в чужбина водни кончета;
- Удоволствието от успешният фотолов.
Фототехника
При избора на фотоапарат е важно да се има предвид, че по-голямото увеличение ще ви даде възможност да снимате и по-големите и предпазливи видове, които рядко допускат човек по-близо от 2 метра. Ако вашият избор не е огледално рефлексен фотоапарат, то хубаво е да си вземете от така наречените "турбо сапунери", като Панасоник FZ 50 или FZ28(споневам само тия двата заради брилянтната оптика на Leica). Тоест поне 10Х оптично увеличение и хубав макро режим. При огледално рефлексните фотоапарати почти всичко зависи от обектива, а той трябва да е МАКРО (ако искате да ви е трудно пробвайте и другите методи за постигане на голямо увеличение!!!). За нашите нужди е необходимо да е с фокусно разстояние от 100 мм нагоре за да можем малко по-отдалече да щракаме конете. Водните коне не са от най-дребните насекоми, така че и увеличение 1:2 напълно ни устройва. Статив - почти задължителен в макро фотографията, но трудно приложим при снимането на водни коне(опитайте с монопод). Макро светкавица - много полезна вещ, ако се научите да я ползвате правилно. При макро фотографията нямаме голяма дълбочината на фокуса. Винаги се стремим да затворим повече блендата за да може по-голяма част от нашия обект да е на фокус. Макро светкавицата ни позволява именно това - при разнообразни светлинни условия в природата да снимаме на максимално затворена бленда. Най-добре е когато могат да се съчетаят светлината на светкавицата с естествената светлина. И това е най-общо от мен
Опит
За добра снимка на водни коне е нужно да имате поне малко фотографски умения и опит. Намерете си книга за фотография (още по-добре за макро фотография) и научете повече за композицията, светлината и т.н. Снимайте и експериментирайте. Учете се от грешките си. Прочетете внимателно упътването на фотоапарата и се научете да използвате всичките му възможности. Няма никакъв смисъл да дадете 1000 или 2000 лв. за огледално-рефлексен фотоапарат и да го използвате като сапунер.
За да отснимате богата колекция от различни видове водни коне трябва да имате добър опит с тях. Да познавате поведението им. Местата, които обитават. Периода от годината през, който летят. Хубаво е да познавате водните кончета поне до род. За да можете да определите вида, който сте снимали е хубаво предварително да се запознаете с белезите на всеки вид и най-вече тези, по които близките видове се различават и се опитайте да ги фотографирате. Не пестете кадри и не бързайте да триете преди да сте определили вида! Понякога на най-лошите кадри може да се види белег, който да ви помогне в определянето!

Anax parthenope - макар и заснет от далече и не на фокус, на снимката се виждат характерното му оцветяване и пропорции на тялото.

Ако не сте сигурни кои белези трябва да фотографирате, направете колкото се може повече снимки от различни страни (докато ви изтърпи водното конче). Основно обаче трябва да имате снимка отстрани - където се вижда оцветяването на гърдите ...

Gomphus vulgatissimus - рисунъкът на гърдите е един от основните белези, по които се различава от другия вид Gomphus flavipes срещащ се в България

...и снимка отгоре - където се вижда оцветяването на коремчето, като и в двата случая е добре да се концетрирате и към края на коремчето, където са половите органи, белег, който много помага при разпознаването на видовете. При големите (разнокрили Anisoptera) водни коне е добре да има и снимка, в която единият чифт крила са на фокус за да се види добре жилкуването, както и снимка на главата.
>Когато се приближавате към кацнало водно конче, трябва да става бавно и с плавни движения. След всяка извоювана крачка приближение правете снимки, като се стараете фокуса да пада върху различни части от тялото, като използвате максимума на увеличението, което вашият фотоапарат позволява. По-далечните снимки са с по-малко детайли, но и те могат да ви помогнат да опредилите вида, ако водното конче не ви е допуснало да го снимате от близо.
В по-студено време и сутрин водните кончета са по-бавни. Хранещите се водни кончета също са по-непредпазливи. Някой видове си имат любимо клонче, от което се спускат да ловуват и после пак се връщат там. Използвайте момента, в който са на "обиколка" за да направите следващата си крачка или две приближение или да смените гледната точка. Други патрулират над определени участъци и “застиват” на едно и също място. Удобни места за устройване на засада!

Cordulia aenea - заснета от засада с "турбо сапунер" Панасоник FZ50

Не се отказвайте лесно, често след 2-3 прехвръквания водните кончета ви оставят да се приближите! Направете и пейзажна снимка на мястото, което обитава водното конче. Освен че е полезно да се види дали вида обитава характерен за него хабитат или е "забегнал", често помага да си спомните къде точно сте снимали. В този ред на мисли - геореферирайте си снимките (слагане на географските координати, където е направена снимката в нейниет EXIF). Ако незнаете как - очаквайте скоро статия по въпроса!

Когато снимате уважавайте обекта на вашите снимки и средата, която обитава!!! Пазете ги!

Настоящата статия е част от подготвящата се за печат книга "Водните кончета на дунавското крайбрежие" от Милен Маринов и Йордан Куцаров.

Първи проби на Tamron 70-300 macro

2009-03-09T11:14:00.025+02:00

През януари си взех един Tamron 70-300 macro, като идеята е да го ползвам главно за водни коне и пеперуди. Макрото му е 1:2, което би трябвало да ми позволи от около метър да напълня кадъра с една пеперуда(0.95 м мин. фокусно разстояние в макро режим като кадърът обхваща 4,5 см по дългата страна). Шило в торба не стои! Преди да дойде времето на пеперудите да го пробваме на птици!

Мястото - мръсния канал на Тутракан. Храна има за всички. Времето слънево с лека мъгла.

Защо PENTAX K20D

2009-03-09T08:56:00.006+02:00

Битува мнението, че ако снимаш WildLife трябва да си с Канон. Основен аргумент – голям избор на дълги обективи и бърз автофокус (относително евтини)! В България обаче повечето смятащи себе си за WildLife фотографи снимат само птици и това им върши работа. Аз обаче не мога да сложа птиците като приоритет във фотогрфските си мераци, пътувам много и често съм в доста недружелюбна за техниката среда (давя по един телефон на всеки 10 месеца)!

Първо предимство – Пентакса е прахо и влаго защитен! При Канон и Никон тази екстра се предлага само при най-скъпите модели!

При Канон и Никон стабилизацията е в обективите, което ги оскъпява допълнително – струва ми се неразумно с всеки обектив всеки път да плащам допълнително и за стабилизация. Всъщност най-добрата стабилизация за WildLife фотографа е статива!
Второ предимство – Пентакса е със стабилизирана матрица!

Имам останали малко стари обективи от Практиката. Пък има обективи с перфектно качество на смешни цени само защото са на резба.

Трето предимство – Пентакс работи безпроблемно със старите обективи на резба М42, като предлага стабилизация, проверка на фокуса и автоматична експозиция (задава скоростта на снимане спрямо ръчно нагласената бленда на обектива) без никакви допълнителни джаджи!
Какво още? Ами много ми допадна Olympus E3 или по-точно въртящият се дисплей (много удобен за макро фотография), доброто лайф вю и много бързият автофокус! Не ми допадна двойната цена и цената на. Nikon D300 – не можах да намеря нищо съществено за моите си нужди, с което да оправдая двойната му цена и да прежаля посочените по-горе предимства на Пентакс. За D90 изобщо не си струва да говоря, аз лично съм силно предубеден към уреди тип 3 в 1 (не че не искам да снимам видео - купих си видеокамера!). Между другото ако несте погледнете цените на дългите обективи на Никон (концерт на Венъм с водещ Кеворкян) Останаха каноните 40/ 50 D. Честно казано за целите за които си търсех фотоапарат тези два модела не ми се видяха да имат съществена разлика ;)) Казват че при 50D са по оправили автофокуса ама … Та за автофокуса : при каноните е бърз, ама понякога прекалено бърз, та чак не може да се спре на обекта за фокусиране!!! Дават им брак към 50 % от кадрите, че и повече (да не забравим, че говорим за снимане в природата при разнообразни светлинни условия). Пентакс имат двойно потвърждаващ автофокус – това го прави по-бавен, но свежда брака до към 20%. Каноните снимат с 5 кадъра в сек – това е много добре за WildLife особено ако се случи да са на фокус. Пентакс кара с 3 к/с, но има и 21 к/с на по-ниска резолюция 1,6 мпх Като за експерименти и снимки за уеб повече от добро.